29.4.17

Надраскано

Първосигнало надрасках няколко реда за това, как ми липсват времето на оживено и почти всекидневно блогуване. Последва мрънкане , че това блогуване се е пренесло във фейсбук (необратим процес). 
Всъщност вълненията ми са в друга посока. Съвсем тривиални, простички и човешки. 
Чета как хората се осъзнават. Бавно , с несигурни стъпки се завръщат към изначалните морали , на които са ни учили баба и дядо, мама и тати и всички тези, хубави и прекрасни хора от времето преди фейсбук.
Няма да даваме крачка назад в технологиите.И това е необратим процес. Не можем да си позволим да изоставаме.Връщането към истинския живот е друга бира.От чист хмел и приятни балончета.
Все повече чета как хората са изморени от мръсотията в отношенията, ненужната помпозност и изтърканата показност. Вероятно е било необходимо време , за да се установи баланс в мислите  и действията. Баланс, който да ни върне във времето на приятелските срещи на мегданя и приказките на две газирани води до сутринта.
Звуча архаично и соц- меланхолично. 
Все такива житейски-битово-обикновени мисли. Не мога да бъда розава и недодялано надута, когато ми се иска да ида на панаир , да се охлепам с памук-шекер (не захарен памук народе) и да се наплюскам с тройка кебапчета завити във вестник.Няма много морализъм или нравствено израстване в това простичко желание, но малко и аз се изморих от здравословното битие, програмираното ежедневие и тегавото чакане на евтини билети.
Надрасканото спасява мислите ми .Не ми дава да забравя . Оцветява.

12.2.17

И замириса...

...на емигранти. 

Започвам много , до предел на търпимост и възпитание , да се изнервям на всякакви видове летящи коментари, сценки и прочие изказвания за Българи от България , за Българи в Чужбината.
Понякога ме досрамява от вас бе хора!
Използването на тоя фейсбук не го разбрахте правилно и туй то! Тролствате си , заработвате си , а то на българина му подай , той ще се отблагодари достойно. Ама то са излияния , то са вицове и хуморески , и дори висша журналистика. Подавайте бе!То ние ще си траем до едно време! Ние и Вие - то така от белота, та до правителството, начина на сприятеляване и всичко , което можете да се сетите делимо на две! Да се делим - това ми идва на ум като лозунг веднага като видя летище, знамена и грим с два сака Шанел § Гап. 
Не разбирам коментарите , които прокламират как видиш ли ние сме гъзомийници предатели, които са си спасили кожите у чужбината.Д*ба тая чужбина 'начи!Д*ба тая хорска завист бе!
Много ми иска да съм в идеалната ви представа как си чопля маникюра с една стотачка видиш ли , и баба Ели, пък може и Зизи ( Елизабет е) ми се усмихва от ъгъла ...После се навеждам към поредната бутилка Moet (червен етикет) , за да си преглътна  стридата! И едно ми е леко на душата, на банковата сметка и псувните! И да не забравите да си ме представите в яко лъсквото ми къще с две бентлита отпред! Щото нали и аз да видя Бентли бе!
Истината мили мои , както обикновено става, е съвсем друга. 
Много ми се искаше ( 5 години точно) да избягвам обяснението какви ги търся и аз тук , измежду тоя Шанел, Айфон7, Бентли , 4-5 цифрена заплата на месец и бахтибахти хепи фейса/лайф/че и стайл. Повярвайте ми опитах се !
Ама то не се търпи!
Не мога да говоря за хората, за другите, но мога да дам личен пример и да споделя един мой работен и един мой почивен ден. Няма смисъл от повече.Защото всички са еднакви. И тук започва безинтересното. Няма да има псувни (соре!), няма да мога да запаля туй Бентлей ( то аз и нямам шофьорска книжка) , няма да фъсна от тоя Шайнел ( нещо не  ме кефи) , няма и да мога да преглъщам с Моет ( горчи бе!). 
Един работен ден . 
Имам навите две аларми. Преди за 5,30 , сега за 6:23.Разликата от 1 час без 7 минути се нарича О.Радост,О.Сън. Ставам , пикая, правя си кафе , пуша точно 1 цигара.Тоалетна с новините.Мия , трия , сресвам.Търся дрехи за офиса .Слагам някакъв грим.Целувам и в 7.30 ме чака бяло БМВ ( тука ви оставям да си правите сценарии, истината ще е друга) . 08:40 паркиране, малко смях за нагласа, врати с чип достъп, компютър , телефон , два монитора и 10-на англичани в сутрешно настроение. Средно 40 мейла (сутрин) , до 150 общо получени и изпратени на ден . Много телефонни разговори, суми, кабели, карти, чертане , тук-таме някоя лакардия.Здравословен обяд ( не винаги) , цигара , още толкова работа .Евентуално 1 час фитнес. Душ. Евентуално готвене , или салата с червено вино. 1 час на вайбър/месинджър с мама. Белот ( в последно време) или книга.09:30 сън! 
Горното умножено по 5 . После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо. 
Един почивен ден. 
Нагласа за спане до 12 (минимум)!!!Реалността е между 7 и 8 (максимум) !!! Кафе с много цигари и интернет. Чистене , пазаруване. Евентуално излизане в града , ама много евентуално. Евентуално няколко часа битов алкохолизъм,ама много евентуално. Сън. 
Умножено по 2. После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо.

Някой желаещ да ме смени?!Шедра съм. Готова съм да платя бе , да се разменим!!!

А всъщност днес имам жълти лалета.Това е радостта на емигранта.Жълти ла-ле-та през Февруари!




5.2.17

Малките неща са важни.Те събуждат заспалите ни сетива и ни карат да си спомним за истинското . 
Колко е хубаво да се прибереш и да ти се усмихне цъфнал жълт нарцис посред зима.
*picture : me