12.2.17

И замириса...

...на емигранти. 

Започвам много , до предел на търпимост и възпитание , да се изнервям на всякакви видове летящи коментари, сценки и прочие изказвания за Българи от България , за Българи в Чужбината.
Понякога ме досрамява от вас бе хора!
Използването на тоя фейсбук не го разбрахте правилно и туй то! Тролствате си , заработвате си , а то на българина му подай , той ще се отблагодари достойно. Ама то са излияния , то са вицове и хуморески , и дори висша журналистика. Подавайте бе!То ние ще си траем до едно време! Ние и Вие - то така от белота, та до правителството, начина на сприятеляване и всичко , което можете да се сетите делимо на две! Да се делим - това ми идва на ум като лозунг веднага като видя летище, знамена и грим с два сака Шанел § Гап. 
Не разбирам коментарите , които прокламират как видиш ли ние сме гъзомийници предатели, които са си спасили кожите у чужбината.Д*ба тая чужбина 'начи!Д*ба тая хорска завист бе!
Много ми иска да съм в идеалната ви представа как си чопля маникюра с една стотачка видиш ли , и баба Ели, пък може и Зизи ( Елизабет е) ми се усмихва от ъгъла ...После се навеждам към поредната бутилка Moet (червен етикет) , за да си преглътна  стридата! И едно ми е леко на душата, на банковата сметка и псувните! И да не забравите да си ме представите в яко лъсквото ми къще с две бентлита отпред! Щото нали и аз да видя Бентли бе!
Истината мили мои , както обикновено става, е съвсем друга. 
Много ми се искаше ( 5 години точно) да избягвам обяснението какви ги търся и аз тук , измежду тоя Шанел, Айфон7, Бентли , 4-5 цифрена заплата на месец и бахтибахти хепи фейса/лайф/че и стайл. Повярвайте ми опитах се !
Ама то не се търпи!
Не мога да говоря за хората, за другите, но мога да дам личен пример и да споделя един мой работен и един мой почивен ден. Няма смисъл от повече.Защото всички са еднакви. И тук започва безинтересното. Няма да има псувни (соре!), няма да мога да запаля туй Бентлей ( то аз и нямам шофьорска книжка) , няма да фъсна от тоя Шайнел ( нещо не  ме кефи) , няма и да мога да преглъщам с Моет ( горчи бе!). 
Един работен ден . 
Имам навите две аларми. Преди за 5,30 , сега за 6:23.Разликата от 1 час без 7 минути се нарича О.Радост,О.Сън. Ставам , пикая, правя си кафе , пуша точно 1 цигара.Тоалетна с новините.Мия , трия , сресвам.Търся дрехи за офиса .Слагам някакъв грим.Целувам и в 7.30 ме чака бяло БМВ ( тука ви оставям да си правите сценарии, истината ще е друга) . 08:40 паркиране, малко смях за нагласа, врати с чип достъп, компютър , телефон , два монитора и 10-на англичани в сутрешно настроение. Средно 40 мейла (сутрин) , до 150 общо получени и изпратени на ден . Много телефонни разговори, суми, кабели, карти, чертане , тук-таме някоя лакардия.Здравословен обяд ( не винаги) , цигара , още толкова работа .Евентуално 1 час фитнес. Душ. Евентуално готвене , или салата с червено вино. 1 час на вайбър/месинджър с мама. Белот ( в последно време) или книга.09:30 сън! 
Горното умножено по 5 . После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо. 
Един почивен ден. 
Нагласа за спане до 12 (минимум)!!!Реалността е между 7 и 8 (максимум) !!! Кафе с много цигари и интернет. Чистене , пазаруване. Евентуално излизане в града , ама много евентуално. Евентуално няколко часа битов алкохолизъм,ама много евентуално. Сън. 
Умножено по 2. После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо.

Някой желаещ да ме смени?!Шедра съм. Готова съм да платя бе , да се разменим!!!

А всъщност днес имам жълти лалета.Това е радостта на емигранта.Жълти ла-ле-та през Февруари!




5.2.17

Малките неща са важни.Те събуждат заспалите ни сетива и ни карат да си спомним за истинското . 
Колко е хубаво да се прибереш и да ти се усмихне цъфнал жълт нарцис посред зима.
*picture : me 

15.1.17

Някъде в Англия. Вали. С вода.



През изминалата седмица успях да достигна личната си граница на търпимост. Дълго време се опитвах да постигна цел , която сама знаех че е много висока за мен.Много трудно се отказвам и признавам поражение, защото съм научена да се боря и да се трудя за победите. Много дълго време се поставях в ситуации в професионален план, които доказваха качествата ми , доказваха на мен самата , че мога да се развивам , да постигам , да се изкача по стълбата.Учих се на търпение .Учих се да на чужди протоколи и прилагах наученото много успешно.Въвлякох всичко , което мога да дам. Видяното и резултатът са лично удовлетворение , но недостатъчно.Погледах през годините и видях себе си на същото място, на различно бюро.Не съжалих за всичко научено. За създанената култура на работа , за контактите и хората, които разпознаха потенциала в начина ми на работа.
Всичко звучи леко напудрено нали?!Работата си е работа. Всеки ден по график , на бюрото се клатят два чифта високи токчета и десет лакирани нокти щракат безсмислени текстове за английски лири на час. Така виждат хората моята работа. 
Трудно се комуникира в такава среда.Смених я.За да успея да превъзмогна догмата на стереотипите и да успея по начина , по който аз съм планирала и съм работила за което. 
Винаги се намира един шеф.Там е и границата в развитието. Преминеш ли линията на "царя дава, пъдаря не дава' си готов, прясно и неминуемо успял.
Шефовете тук са като всички останли . Няма разлика в стремежа да свършен обем от работа за сметка на този, които стои извънредно с офиса да трупа точки пред началството и винаги си остава там. Няма разлика в отношението и изкривената любезност .Отново въпрос на обем свършена работа. Дори и да надскачаш собсвените си възможности, да рискуваш личното си пространство , за да успееш да се докажеш професиоално - пак е същото. И винаги се намират няколко 'бекита' , които да те довършат.Хубавото си остава натрупания опит и познанствата в сфера , която е спесифична и пазара на работна ръка е високо квалифициран. Мотивацията остава.Разбираш , че не си блъскал напразно и все пак ( независимо от положителната нагласа) ти се иска да си вземеш дарц с лицата на шефа + бекитата. Тези моменти не се избягват. Не са негативи , а реалност . 
Границата ми на търпимост се изпари.Миналата седмица. В началото на 5-тата година. 
Взех мерки , предприех действия, рискувах. Хората ми показаха, че без да ме познават  и благодарение на целия ми труд , този момент си е заслужавал. 
2-та чифта токчета , 10-те лакирани нокътя , изправения перчем и моята усмивка. На друго бюро, с друг изглед, с желание за развитие , с шеф.

Някъде в Англия.Студено е . С нови сили. Хубава и успешна седмица!