25.4.11

Послание

...дори и един филм може да събуди заспалите мечти, ентусиазъм и многото завехнали цветя, които знят как да танцуват в съзнанието ти, но са спяли зимен сън.
Понякога е нужно огромно убождане , за да разбереш , че до сега си живял с шина , притискаща и спираща емоциите и желанието ти за живот.
Но е необходимо  толкова малко , за да се събудиш принцеса.
Не е необходимо да си манекенка или рок звезда, за да намериш своя подиум и да изтанцуваш своето танго.Не е нужно да си на висок ток и напъхана в малка черна рокля , за да се чувстваш обичана, секси и разцъфнала.
Не е необходимо да си богата, да носиш маркови дрехи или да се пудриш с лукс.
Нужно е да имаш огромно сърце, за да събереш всичката любов , на която си способен.
Нужно е да имаш чиста душа, която да пее с теб.
Нужно е да си човек , за да изживееш живота си като такъв!

19.4.11

Ох панелка, ох кеф!

Няма позитивно мислене днес.Тц! Днес съм сдрусана ( да не кажа сдъвкана и изплюта) от реалността.То парен чук да бяха ми треснали сигурно нямаше да съм толкова увиснала.

А, да.Днес съм Мери*.

Това е положението Миме!
Та за Мен(р)и . Благодарение на стожерската прецизност на община София и навикът на оператор Виватромб да обещава , вече не знам кой поред ден си стоя у дома. Да, правилно. Нямаме окабеляване в офиса. Но това всъщност няма никакво значение, а и там Мери я няма.
Мери я порази кризата. Колко тъжно нали?! Гепа я, обърна й джебчетата и сега си ходи по хастар. Но въпреки това пак обича пица с доставка у дома (ламя). Та тая ми ти криза и белият хастар изплют от джоба й я накараха да търси. Какво? Мери живее под наем драги читателю. Мери е от така омразната на софиьенци – провинция. И тъй като още не разполага с телепортатор от Хиперион е принудена да си кротува в кооперацийката за „скромен” и вече веднъж намален наем. Бомбоубежище от 110 м2 , с подвижно хилти, мухлясали съседи и пробит балкон. Идилия. Но Мери е упорита.Често напомня онова с магарето там на моста.Предприемчива- не. Но виж с находките се справя много добре. Все едно е била под спаначена карантина един месец и сега всички находки й се лепят като малки, гнусни пиявици с магнитен гъз. Най-обича да ровичка с пръстов търсач в едно гнезденце на имотни лешояди. Ей , колко е хубаво там. Цифрички, картинки, телефонна сметка +50 лв.Кеф, та дрънка (това май беше за някви луканки). Днес Мери пак работи дистанционно- к’ва е модерна тая бе! И пак пръсто-рови-кликосва-майносва в оня лешпероядник. И оооо, каква находка драги зрители!!! Двустайна колибка след основен и качествен ремонт, котелче с пара и диванче с лежанка (без тежестите).А каква цена!!! Ох панелка, ох кеф! Дзъъън- свободен- оглед-преглед-заглед. Страхотна!Панелка.Синя спалня (тя обожава синьо).И дивана, от ония с новите системи и бели възглавнички.Пък и всичко в цвят, че и лъскав под, ламинать!Мирише на пролет, чистичко, новичко, евтиничко, белосанко бе, аха да светне!Огромна баня!Пък  едно куфне: дървена маса с едни такива приветливички столчета ( само кафенцето дето не й сипаха).А гледката!Ле-ле-ле.Кръчмица до входа, че и магазин. Паркче с борчета и катерушки, места за паркиране (много), тихичко , самолетчета, спокойничко...собственици.Роми.Мери няма да ви ги опише, не и днес.
Мери си има и опашка.Днес е подвита.А в мозъчната й кошница всичко се нагърчи, та чак докара и процес на триене с миризма на изгорял лук.Днес бях Мери*.
*Мери ме нарича само един човек , когото много уважавам и с когото безаварийно мерих българските и чужди пътища има няма 4 години.Щерката бе!!!Моят шофьор! А защо Мери- не знам!Никога не съм го питала и нямам намерение!
Сега, аз, Лилия – с целия си опулен мироглед ще скоро-пуша-работя-ям-пия-псувам още малко.Ще си гледкам сапунката, после ще псуем съдията и пак ще си легнем в 110 квадратното бомбоубежище.Утре ли?! .Утре , може и да съм Мери.

17.4.11

На 17-ти!

Цветница е!На 17-ти!
Няма нищо случайно на този цвят и 17 е моето число!

Честит Имен Ден на всички, които празнуват днес!
Желая Ви здраве, спокойни души, ведри помисли и много цветно настроение.
И не забравяйте , че и магарешкият трън е цвете!

15.4.11

Компот от сливи

*Туй що прочетеш по-долу е авторски текст , без претенции за стилистично-граматични-семантични издържаности, но с претенции за виновник.Музоносец -> Дневникът на Адам


Неделя
*виж по-долу!(ама не съвсем под листата де)

Понеделник
Станах рано.Усетих миризмата на солук .Размърдващите се телеса изпуснаха звук и миризма.Сутрин е все така.Излезнах, а от вътре се чу наместването им в успешно оформилата се дупка в сламата.Така и не разбрах защо му викат „мъж”- та той е просто Адам.Навлякох си кожената роба, преметнах си новата торбичка от бамбукови клонки и отидох на реката.То една красота, то едни плитчини, то едно крякане, то едни пиявици.Днес няма да се потапям.Студено е.Събрах речни камъчета.Помагат за напомняне.Върнах се за яденето.Чоглава глава и изтърбушени зъби ме посрещнаха.И пак оня солук.
-Огнена вода носиш ли ?
-Не само камъни!
Адам си легна на сламеника в новата ни колибка.И пак издаде звук, ама този е нов.

Вторник
Днес реших да видя какво има около новата ни земя.Намерих три вида бели корени, няколко бръмбара и една черна гъба.Реших да направя храна.Не ходих до реката, защото е студено , а и имам много камъни.Адам днес реши да си играе на топчета.Хвърля ги, гони ги ,търкаля ги и едно такова хлъзгаво ги гледа.Топчета от кал и корени.Спънах се в едното и паднах.Чух да ми говори за патки , но косата ми е влезнала в ушите и ми е добре.

Сряда
Днес ще ходим на реката.Има слънце, нямам камъни.Адам ми направи тояжка.Да проверявам за жаби.И предишният път проверявах и намерих , но той пак  не беше доволен и вечерта само търсеше листа около колибата.Тръгнахме , ама той много бързаше и аз пак се спънах и паднах.Не ме видя, но един бръмбар ме забеляза и ме нападна.Много виках.Не ме чу.Станах и го шибнах с тоягата.
-Ти не чуваш ли бе?

-Кое?
-Ами виках за помощ!!!
-Кога?
-Ами преди малко.

-Защо?
Подминах го с шамар.Добре де, само със засилка..височък е тоя Адам.
После се къпахме .То едно къпане.Пак ме нападнаха животни , а Адам беше под вода.Не виках.Само шляпах.Ухапаха ме.
Четвъртък
Днес подреждам.Кратунката с водата тук.Дървата там.Листата вън.Сламеника нов.Адам влезе и си легна на земята.Пак чух да си говори за патки.

Петък
Днес е хубав ден.Много слънце, мирише на цветя.Намерих нови листа за сламеника и ги подредих.Намерих и храна.Още мърдаше, ама вече не шава.Адам го изпратих на лов.Бързо се съгласи.Още го няма.Реших да се разходя.Намерих едно ново дърво.Има странни , червени топки по него.И се клатят.Раздрусах го и една топка ме удари по главата.
-Мамка ти!
-То все така става с Евите!

Ама това не беше Адам.
-Кой си бе?
-Аз съм ма.Змията.
-О,ти ли си сестро.

-Аз ма Ево!
-А туй онова ли е?
-Онова е.Ама трябва да юрнеш Адамя да се покатери, да къса, па после е ясно.
-Е той е на лов.

-Ми то ...тогава , качи се ти.После пак ще е ясно.
Качих се!!!

Събота
Изчервих се...и пак, и пак, и пак.....

Неделя
Направих(ме) си пир с червени и жълти ябълки ( сестрата ме светна,че имало и другоцветни).Адам май беше тъжен, каквото и да означава това.А аз имах и камъни, и ябълки , и сестра , и нова цицина.Хубаво си живеем ние с Адам!!!

@lammoth-е, повече не ме карай да изпростявям,молим тъ значи! :D
-----------------
И другата зимнина :



14.4.11

Смачкана суета

Жена си и искаш да изглеждаш красива.Е, хубаво де!Никой не ти взима това право , стига да е в нормите и най-вече да е лицеприятно за околните.Че нали красотата щяла да спаси света?!
Чудите се защо ми е да коментирам женската красота?!Ами след сутрешното опулване не се сдържах. Казват , че не било културно да увисиш чене на публично място и да се вторачиш по минаващия субект (видно вторачване), но....И то какъв субект. Възраст около 50 + (може и да не са личали и плюсът да е относителен) , къса руса кошница, бръчки , свиснал задник,  прилепнали дънки, кожено яке иииииии черни обукви на бели раета с ток 15 см!!! Е как да не се възмутя!!! Огледах се, не бях само аз!Разбира се всичко това се случва на столична спирка.То къде другаде ще видиш подобно нещо да се разхожда рано сутрин. След няколко секундния шок , мисълта ми започна да работи и да се чуди аджеба тия огледала за какво ли са?!То хубаво да си сложиш макиаж, па и прилепнали дънки , но да ги увисиш на закачалка със стойка от тия сантиметри , пък и най-демонстративно да си полюшваш кожляците пред хорските очи/ла...епа дойде ми в повечко. Обувките....ах , тези обувки. Търсих дълго време подбни в интернет ( и какво още видях ...ле-ле-ле).
Подобието е следното:


О!бувки
А на какво още се натъкнах докато търсих горните ....[опул на max]

Дали са на колелца?!


Язък за цветята


Направо ми се изпари всичко женско/дамско/нежно.Качих се в трамвая и само за момент се сетих , че ако нещото ме последва може и да ме настъпи с онези О!Бувки!!! Седнах , прилепих чантата скромно до себе си и се замислих. Тая женица не е за смях...по-скоро за съжаление. Но и това нямам право да правя.Тя се мисли за красива. Излезнала е да се покаже и да обере малко овации и определено няма верни приятели , които дори леко да й намекнат , че точно това не е нейния стил.След това минах на хипотезата, че късно е родила и сега има щерка на 19/23 , с която си менкат обувчищата.Тц...това също не ми се вижда правдоподобно.Преминах на чалга-модата (‘щото нали обувките). Но пък запецнах на коженото яке ...някак рокерско беше. В крайна сметка не намерих логика (за себе си) - защо тази жена ходи на тези чудовищно високи обуща.Ми то е трудно бе. Аааа..допълнението : тънък ток, също с черно-бели лентички+ такива на подметката.Баси!
Предполагам, че и моята скромна особа е била обект на подобни трамвайни размишления, но поне краката ми не са били мъчени на такова чудо ( упсс...само веднъж , но токът беше по-дебел, а и имах бал!!!).После прилежно си ги носих в ръка и съсипах копринените чорапи подарък от мама.
А дамата-обувка от тази сутрин ми смачка цялата представа за суета.

8.4.11

[346]За 8-ми април

в-к "Седмицата", брой 2, стр.4
Здравей Читателю,
В първия брой на вестник „Седмицата” те запознах с един неписан национален празник на България.
Днес отбелязваме Международният ден на Ромите.През не толкова далечната 1992 г. ООН и Европейският съюз решават да дадат на ромите ден!Цял целеничък.Шукаритетно!
В България да се говори за ромите е деликатна тема, по-скоро политечески и социално ориентирана.Аз като човек от народа ще се разгранича от тази насока и ще ти разкажа за ромите като хора на песните и танците, традициите и свободните души.
Ромите са номадски народ.Тук палатка, там катун.Не живеят според общоприети правила, но спазват традициите си.Като бях малка ходех на село.Там имахме съседи роми калайджии.Наричаха ги бели цигани.Те бяха работливи, весели и шарени.Винаги ме поздравяваха и ме канеха да гледах как се калайдисват тави, казани и менчета.Петко беше бещата.С корави длани , топъл поглед и рошав мустак.Винаги беше около огъня.Правеше нещо и си подсвиркваше.Питах го :”Как си чичо Петко?”,а той винаги ми отговаряше „Добре дъще, добре”.Живееха на края на селото , близо до реката.Калайдисваха всичко , от целия регион и се славеха като едни от най-добрите в занаята.Калайдисването скъпи читателю е изкуство, също като грънчарството, обущарството или пък преденето.Но там е важен огънят.Ромите имат потайна връзка с огъня.Където минат „огън палят”.Оттам и приказката „Пипнеш ли ром, огън ще запалиш и няма да ти пуши”.
Ще видиш ромите да се веселят и пеят до късни доби, със светнали очи и чисти души.Нямат претенции дали ще са боси на улицата, на студено или в дъжда.Веселбата им е в кръвта.Песните им са дълги,тежки и прочуствени.Понякога много ритмични, друг път ще те разплачат.
Ще видиш и възрастна ромка с цигара и ръце в къна, която ще иска да ти гледа на ръка.Не я подминавай.Ромите са като коминочистачите, носят късмет.Названието им произлиза от гръцката дума „асиганос” и в буквален превод означава гадател.
Интересен факт е, че на 8-ми април 1971 г. в Лондон се провежда Първият ромски конгрес, на който са приети общи ромски химн и знаме.Химнът е песента „Джелем,Джелем” на Жарко Йованович, а знаемето изобразява синьото небе , зелената земя и червеното колело на постоянното движение.
За финал нека поздравим всички роми с празника.

п.п.публикувано във в-к "Седмицата"

2.4.11

За 1-ви април, но на 2-ри

Днес е Лъжковден
Здравей читателю!
Да ти честитя ли първи април или да ти разкажа за лъжата?!
Ще ти разкажа!
1-ви април е ден на Ше¬гата , хумора и глупците!
В България обаче ние празнуваме национален празник.
Прочети отново, днес е Лъжковден и се замисли колко пъти до днес си бил излъган. Няма да успееш да преброиш с пръстите и на двете си ръце. Нека се разходим из родината ни в деня на „шегата”.
Днес не е почивен ден. Всички работят. Ти работиш! В най-добрият случай си надскочил прага на бедността, а в най-лошия си безра¬ботен. И това не е лъжа. Но причините са лъжливи. Зад всеки ъгъл, гише или бюро се крие по един ‘шегаджия’. И всичко това на твой гръб.
Изичслил си всичко за днешния ден, но твоите сметки са погрешни. Слу¬жителите на на EON днес празнуват професионален празник и смело ти надчис¬ляват изразходваното елек¬тричество, добавят такси, подтакси, минитакси. И така твоята сметка се оказва без кръчмар. А инкасаторката от ВИК – познаваш я нали? И тя те познава, нищо че е само по абонатен номер. И тя не почива днес. Излезнала е на разходка покрай Дунава и е модернизирала работния си процес, седейки с нова „елка” на пейката и (над)из¬числявайки твоята сметка. А на теб ти се иска да се гмур¬неш в реката, безплатно - в банята ти е скъпо, а Дунава - голям.
Днес може и да ти е ден за плащане на сметки. Съвсем се връзва с деня на лъжата. Минималната ти заплата, която получаваш за първи път от три месеца насам е толкова крехка, че ти се иска да е лъжа, че точно ти си я заработил. Ама не е! И кога¬то всички са в комбина, тя си заминава- заплатата.
А ти оставаш излъган. В деня на лъжата!
Да те излъжат днес било за здраве. Цялото правител¬ство, монополистите, търго¬вците, прекупвачите, всички да са живи и здрави. Лъжат народа всеки ден и празну¬ват. Мила родна картинка, нали?
Но драги читателю лъжа¬та не е съвсем само признак на лоши обноски или фан¬тазия. В България лъжата е бизнес, начин на оцеляване, политика, че дори и учили¬ще. Когато ти чакаш ресто, продавачката се надява на бакшиш. Когато ти си пла¬щаш сметката за ток, вода, кабелна, интернет- всички касиери ликуват, а счето¬водството получава бонус. Защото са те излъгали – за пореден път.
Но лъжата не е само в плащането на сметки. Тя се развива, модернизира и се превръща в една обществе¬но значима измама. Лъган, мамен или изшегуван - това е българският народ.
Още от време оно знаем за „удрянето в кантара” на пазара или в месарницата. В наше време всичко е елек¬тронно, но удрянето си ос¬тава. Само нашите надежди за честен начин на живот си остават искрени, но с лъжовен край.
И ако днес празнуват лъ¬жците, то ние, обикновените хора сме глупците. Къде ос¬тава хуморът?!
Всички очакваме някой да поведе държавата ни и да ни спаси. Всички обещават да ни измъкнат от кризата, мизерията и да бъдем дос¬тойни европейски граждани. С високи заплати в евро, къща на два етажа и вила в покрайнините. Зелени и чис¬ти паркове, улици без дупки и нови магистрали. Нова образователна система и увеличение на пенсиите. Светло бъдеще и нови хо¬ризонти. И дори да не чуете тези обещания на днешния ден, знайте че те са такива, каквито бяха и предишните - лъжа!
А в Англия днес празнуват Денят на всички глупци. И се забавляват на умело подбрани шеги и подмята-ния, които разсмиват, весе¬лят и са само за един ден!
Ние не празнуваме. Ние лъжем, нас ни лъжат и не ни е смешно!!!
И все пак е 1-ви април!
Нека не ви оставям в размисли за сметките, колата, улицата, бакалията.
Нека помислим заедно над думите на великия Чудомир:
“Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж”.
Хубава седмица и прият¬но четене!

п.п.Публикувано във вестник "Седмицата" Новините на едно място


Благодаря на Фифка за оказаните чест и доверие!